Издателство "Оренда"
Токораз Исто - книги
Най-голямата книга издавана досега в България

ЯТАГАН И МЕЧ

"Ятаган и меч" е исторически роман в пет части.
Увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг; единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа – хайдут. За това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове.
Драматичен разказ в духа на най-добрите
балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, съгласие и сблъсък на две култури на две религии и на два характера. Книгата изследва балканската душа в дълбочина и дава отговори на много въпроси за българската народопсихология.
Това е най-значимата монументална историческа
сага писана в последните години в България. Последната бяла лястовица на българския исторически епос. Едва ли някога пак ще бъде написана толкова монументална книга за живота по нашите земи по време на Османската империя. Написването и издаването на трилогията е отнело на автора повече от десет години. Книгата е наследник на романите на Николай Хайтов, Антон Дончев, Иван Вазов, Петър Бобев, Стефан Дичев, Антон Страшимиров, Цончо Родев, Захари Стоянов и др.

ЕНИЧАР

Първи том от "Ятаган и меч" се нарича "Еничар".
Това е най-голямото изследване на еничарския корпус правено досега. Еничарите, кои са те? Битки, сражения, сложни и опасни мисии, бойното изкуство на считаните за най-добрите воини в света. Еничарите – по-смели, храбри и жертвоготовни от самураите, мъже на честта и доблестта. Навлизане в тайните на сакралното духовно учение на еничарите. Авторът изучава в дълбочина ислямската секта на бекташите, чиито членове са били те.
В книгата по интересен и достъпен начин е разкрита
съдбата на един български еничар. Достоверността на историческите събития подсилва силата на разказа.
Еничарите признати от всички за най-добрите и
самоотвержени воини в света. Хора на честта изповядващи Пътя на воини в суровата му форма. Силни и доблестни мъже, готови да убиват и сами да умират, но не в името на исляма или султана, а защо? Жестоки безскрупулни убийци, държащи под своята деспотична власт по-голямата част от света. Хора, по-голяма част от които са били българи.
Ние наричаме родоотстъпниците "еничари", но
всъщност не те, а ние сме се отрекли от тях, смятайки ги за чужди. Ние сме се отказали от тях, като деца на нашия народ, превръщайки ги в сираци, в най-самотните хора на света.